Две тъжни, добри, уморени очи
ме гледат през рамо с мъничко жал,
срамежлива сълза от живота горчи
за другия дали със любов си живял.

Било ли е обич и думичка мила,
било ли е поглед сърцето пленил
или болка тиха искрата сменила
и студът светлината покорно прикрил.

Пориви, страсти, копнежи изгубени,
пропуснати мигове, сладостен грях
тръпнат във спомени стари, възлюбени,
пламък греховен или сълзи от смях.
=================================
Часът на разплата - вземал и дал
все някога идва и своето взема,
според твоето дадено, получаваш си дял,
в кръговрата на тази безкрайна дилема.