Две тъжни, добри, уморени очи
ме гледат през рамо с мъничко жал,
срамежлива сълза от живота горчи
за другия дали със любов си живял.
Било ли е обич и думичка мила,
било ли е поглед сърцето пленил
или болка тиха искрата сменила
и студът светлината покорно прикрил.
Пориви, страсти, копнежи изгубени,
пропуснати мигове, сладостен грях
тръпнат във спомени стари, възлюбени,
пламък греховен или сълзи от смях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up