28.09.2015 г., 23:54

Изгубени спомени

508 0 0

Две тъжни, добри, уморени очи
ме гледат през рамо с мъничко жал,
срамежлива сълза от живота горчи
за другия дали със любов си живял.

Било ли е обич и думичка мила,
било ли е поглед сърцето пленил
или болка тиха искрата сменила
и студът светлината покорно прикрил.

Пориви, страсти, копнежи изгубени,
пропуснати мигове, сладостен грях
тръпнат във спомени стари, възлюбени,
пламък греховен или сълзи от смях.
=================================
Часът на разплата - вземал и дал
все някога идва и своето взема,
според твоето дадено, получаваш си дял,
в кръговрата на тази безкрайна дилема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...