Този стих ще пиша в кърваво,
защото съм неверник с изплакани очи,
перото ми не е мастилено,
а полепнало с трохи.
Толкоз дълго слушах да те хулят,
че забравих що си ти,
оставих с присмехи да те обрулят
и стоях с наведени очи.
А ти вярваше във всичко хубаво,
обичаше всичко, що може да лети,
но когато хвърляха по тебе камъни,
аз не вярвах вече, прости, ...