Изгубено!!!

Този стих ще пиша в кърваво,

защото съм неверник с изплакани очи,

перото ми не е мастилено,

а полепнало с  трохи.

Толкоз дълго слушах да те хулят,

че забравих що си ти,

оставих с присмехи да те обрулят

и стоях с наведени очи.

А ти вярваше във всичко хубаво,

обичаше всичко, що може да лети,

но когато хвърляха по тебе камъни,

аз не вярвах вече, прости,

че твоята сила, душице,

можеше всички тях да срази.