Този стих ще пиша в кърваво,
защото съм неверник с изплакани очи,
перото ми не е мастилено,
а полепнало с трохи.
Толкоз дълго слушах да те хулят,
че забравих що си ти,
оставих с присмехи да те обрулят
и стоях с наведени очи.
А ти вярваше във всичко хубаво,
обичаше всичко, що може да лети,
но когато хвърляха по тебе камъни,
аз не вярвах вече, прости,
че твоята сила, душице,
можеше всички тях да срази.
© Нати All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
