22.05.2010 г., 2:48

Изгубено!!!

1.1K 0 0

Този стих ще пиша в кърваво,

защото съм неверник с изплакани очи,

перото ми не е мастилено,

а полепнало с  трохи.

Толкоз дълго слушах да те хулят,

че забравих що си ти,

оставих с присмехи да те обрулят

и стоях с наведени очи.

А ти вярваше във всичко хубаво,

обичаше всичко, що може да лети,

но когато хвърляха по тебе камъни,

аз не вярвах вече, прости,

че твоята сила, душице,

можеше всички тях да срази. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...