Изгубено щастие, где си, кажи?!
В живота – печал и премного лъжи!
А в тихите вечери гасне сред мрак
надеждата бяла!...
Нетраен, недраг,
червеният облак минава без дъжд!...
В съня ми – безкрайност от цъфнала ръж
и повей на вятър... в живот без лъжи!
Изгубено щастие, где си, кажи!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены