Dec 22, 2013, 1:51 PM  

Изгубено щастие 

  Poetry » Phylosophy
496 0 2

Изгубено щастие, где си, кажи?!

В живота – печал и премного лъжи!

А в тихите вечери гасне сред мрак

надеждата бяла!...

                                   Нетраен, недраг,

червеният облак минава без дъжд!...

В съня ми – безкрайност от цъфнала ръж

и повей на вятър... в живот без лъжи!

Изгубено щастие, где си, кажи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??