Изгубено в усмивката ми, която носи твоята мечта

29 июн. 2021 г., 09:36

Поэзия » Философская, Другая

417 1 2

Пречистващо вали –

отвънка и отвътре...

И водните отблясъци

объркват своя ритъм.

Подреждам мечтите,

от корен изтръгвам обиди.

Пренебрегвам съмнения...

И с клопките на случая се боря...

Натрупвам опит... и умора...

Откривам смисъла на липсата.

Някъде зъзне гласът ми...

изпят от моя смях на жена...

И долавям шепота на вятъра:

”Не се връщай!” Въздишка-пауза...

Не разбирам докрай себе си,

но правя пътека...

И оставам следа...

pavli (Павлина Петрова)

2021-07-01T09:14:01+03:00

Да, Роси, от толкова липси съчлених моята пълна душа...
РосиДимова (Росица Димова)

2021-07-01T00:26:39+03:00

Натрупвам опит... и умора...
Откривам смисъла на липсата.
Понякога по-малко е повече.