Изгубено в усмивката ми, която носи твоята мечта
Пречистващо вали –
отвънка и отвътре...
И водните отблясъци
объркват своя ритъм.
Подреждам мечтите,
от корен изтръгвам обиди.
Пренебрегвам съмнения...
И с клопките на случая се боря...
Натрупвам опит... и умора...
Откривам смисъла на липсата.
Някъде зъзне гласът ми...
изпят от моя смях на жена...
И долавям шепота на вятъра:
”Не се връщай!” Въздишка-пауза...
Не разбирам докрай себе си,
но правя пътека...
И оставам следа...
© Павлина Христова Петрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Петрова Все права защищены
