Jun 29, 2021, 9:36 AM

Изгубено в усмивката ми, която носи твоята мечта

858 1 2

 

Пречистващо вали –

отвънка и отвътре...

И водните отблясъци

объркват своя ритъм.

Подреждам мечтите,

от корен изтръгвам обиди.

Пренебрегвам съмнения...

И с клопките на случая се боря...

Натрупвам опит... и умора...

Откривам смисъла на липсата.

Някъде зъзне гласът ми...

изпят от моя смях на жена...

И долавям шепота на вятъра:

”Не се връщай!” Въздишка-пауза...

Не разбирам докрай себе си,

но правя пътека...

И оставам следа...

 

                      © Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...