27 окт. 2007 г., 17:05

Изгубеното дете на мрака

1.3K 0 7
Родено от тъмнината, отгледано от нея,
играещо си само с нощната фея.
Това е детето на кървавата луна,
отрочето, захвърлено зад горящатата планина.

Вятърът с пясък заслепи очите му,
небето с гръм заглуши ушите му.
Надяващо се да открие пътя си, то се изгуби,
ала ако продължи напред, светлината ще го погуби.

Но уви! Тръгна смело по непознатия път,
ускорено заби сърцето му в малката гръд,
потърка очите си с надежда да прогледне,
да намери опора, към която да се протегне.

Ненадейно от пръстта птица се яви,
успя страха на изгубилия се да улови.
Погали очите му с прашец вълшебен,
прошепна в ушите му с гласа си нежен.

Детето се стопли в крилата на спасителя,
почувства покров от ангел-пазителя.
Прогледна за красотата, заслуша се в песента,
откри камъчетата, показващи пътя към дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...