Oct 27, 2007, 5:05 PM

Изгубеното дете на мрака

  Poetry » Other
1.3K 0 7
Родено от тъмнината, отгледано от нея,
играещо си само с нощната фея.
Това е детето на кървавата луна,
отрочето, захвърлено зад горящатата планина.

Вятърът с пясък заслепи очите му,
небето с гръм заглуши ушите му.
Надяващо се да открие пътя си, то се изгуби,
ала ако продължи напред, светлината ще го погуби.

Но уви! Тръгна смело по непознатия път,
ускорено заби сърцето му в малката гръд,
потърка очите си с надежда да прогледне,
да намери опора, към която да се протегне.

Ненадейно от пръстта птица се яви,
успя страха на изгубилия се да улови.
Погали очите му с прашец вълшебен,
прошепна в ушите му с гласа си нежен.

Детето се стопли в крилата на спасителя,
почувства покров от ангел-пазителя.
Прогледна за красотата, заслуша се в песента,
откри камъчетата, показващи пътя към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...