Oct 27, 2007, 5:05 PM

Изгубеното дете на мрака

  Poetry » Other
1.3K 0 7
Родено от тъмнината, отгледано от нея,
играещо си само с нощната фея.
Това е детето на кървавата луна,
отрочето, захвърлено зад горящатата планина.

Вятърът с пясък заслепи очите му,
небето с гръм заглуши ушите му.
Надяващо се да открие пътя си, то се изгуби,
ала ако продължи напред, светлината ще го погуби.

Но уви! Тръгна смело по непознатия път,
ускорено заби сърцето му в малката гръд,
потърка очите си с надежда да прогледне,
да намери опора, към която да се протегне.

Ненадейно от пръстта птица се яви,
успя страха на изгубилия се да улови.
Погали очите му с прашец вълшебен,
прошепна в ушите му с гласа си нежен.

Детето се стопли в крилата на спасителя,
почувства покров от ангел-пазителя.
Прогледна за красотата, заслуша се в песента,
откри камъчетата, показващи пътя към дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...