7 авг. 2007 г., 22:21

Изгубих 

  Поэзия
502 1 2
Не ме питай защо душата си пред теб разтварям,
повторен отговор не ща...
Тъй искам пак да ме прегърнеш,
да се изгубя в двете ти ръце...
и с целувка нежна да изтриеш тъгата от моето лице.
Бъди до мен сега, поне за час, поне за миг,
защото слънцето отдавна в мен залезе,
откакто знам, че в мрака се изгуби ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Все права защищены

Предложения
: ??:??