Изгубих
633
1
2
Не ме питай защо душата си пред теб разтварям,
повторен отговор не ща...
Тъй искам пак да ме прегърнеш,
да се изгубя в двете ти ръце...
и с целувка нежна да изтриеш тъгата от моето лице.
Бъди до мен сега, поне за час, поне за миг,
защото слънцето отдавна в мен залезе,
откакто знам, че в мрака се изгуби ти.
повторен отговор не ща...
Тъй искам пак да ме прегърнеш,
да се изгубя в двете ти ръце...
и с целувка нежна да изтриеш тъгата от моето лице.
Бъди до мен сега, поне за час, поне за миг,
защото слънцето отдавна в мен залезе,
откакто знам, че в мрака се изгуби ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
