5 июл. 2012 г., 22:52  

Изгубих се...

1.6K 2 37

Изгубих се...

 

Изгубих се из тихия ти шепот.

Удавих се в лиричния ти смях.

Сега съм звук от струна. Странен трепет.

Потръпвам от очакване за грях..

 

Търси ме в себе си – с очи на птица.

И влюбен мъж, и недозрял хлапак.

Събирай ме частица по частица.

Сглобявай ме и ме разнищвай пак.

 

Загубих се, за да ме търсиш стръвно.

И всяка фибра в тебе да крещи.

Когато ме намериш, ще си тръгна.

Така обичам. А пък ти прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...