Изгубих се...
Изгубих се из тихия ти шепот.
Удавих се в лиричния ти смях.
Сега съм звук от струна. Странен трепет.
Потръпвам от очакване за грях..
Търси ме в себе си – с очи на птица.
И влюбен мъж, и недозрял хлапак.
Събирай ме частица по частица.
Сглобявай ме и ме разнищвай пак.
Загубих се, за да ме търсиш стръвно.
И всяка фибра в тебе да крещи.
Когато ме намериш, ще си тръгна.
Така обичам. А пък ти прости.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
