Изгубих се...
Изгубих се из тихия ти шепот.
Удавих се в лиричния ти смях.
Сега съм звук от струна. Странен трепет.
Потръпвам от очакване за грях..
Търси ме в себе си – с очи на птица.
И влюбен мъж, и недозрял хлапак.
Събирай ме частица по частица.
Сглобявай ме и ме разнищвай пак.
Загубих се, за да ме търсиш стръвно.
И всяка фибра в тебе да крещи.
Когато ме намериш, ще си тръгна.
Така обичам. А пък ти прости.
© Елица Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
