15 февр. 2008 г., 20:44

Изгубих се

1.1K 0 2

Изгубих себе си,

докато следвах мечтите.

Изгубих мечтите,

връщайки се към мен...

А къде съм аз?

Къде е пристана на моя ден?

Къде е мойто място?

... без идеали, цели и мечти,

Дали така - откъсната от всичко,

ще иска някой да ме приюти?

Къде е моята стихия,

дали ще чуя своя зов,

дали в стремежа си към „нещото",

не пропуснах своята любов?

Къде съм аз? Кажете, моля!

Дали зад фалшивия смях,

дали зад кулисите или зад сцената -

без да искам май се разпилях.

Загубих себе си...

Загубих всичко, което душата гради,

но може би, там, „зад ъгъла",

чака някой, който ще ме възроди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Келорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...