ianaika_ (Яна Келорска) ianaika_ (Яна Келорска)
35
Feb 15, 2008, 8:44 PM

Изгубих се

1.1K 0 2

Изгубих себе си,

докато следвах мечтите.

Изгубих мечтите,

връщайки се към мен...

А къде съм аз?

Къде е пристана на моя ден?

Къде е мойто място?

... без идеали, цели и мечти,

Дали така - откъсната от всичко,

ще иска някой да ме приюти?

Къде е моята стихия,

дали ще чуя своя зов,

дали в стремежа си към „нещото",

не пропуснах своята любов?

Къде съм аз? Кажете, моля!

Дали зад фалшивия смях,

дали зад кулисите или зад сцената -

без да искам май се разпилях.

Загубих себе си...

Загубих всичко, което душата гради,

но може би, там, „зад ъгъла",

чака някой, който ще ме възроди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Келорска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0