15.02.2008 г., 20:44

Изгубих се

1.1K 0 2

Изгубих себе си,

докато следвах мечтите.

Изгубих мечтите,

връщайки се към мен...

А къде съм аз?

Къде е пристана на моя ден?

Къде е мойто място?

... без идеали, цели и мечти,

Дали така - откъсната от всичко,

ще иска някой да ме приюти?

Къде е моята стихия,

дали ще чуя своя зов,

дали в стремежа си към „нещото",

не пропуснах своята любов?

Къде съм аз? Кажете, моля!

Дали зад фалшивия смях,

дали зад кулисите или зад сцената -

без да искам май се разпилях.

Загубих себе си...

Загубих всичко, което душата гради,

но може би, там, „зад ъгъла",

чака някой, който ще ме възроди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Келорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...