6 июн. 2008 г., 14:09

Изгубиш ли любов

1.9K 1 28
Понякога е тежко и боли,
понякога светът край теб се срива,
умират с писък твоите мечти
и облак черен слънцето покрива.
Любов загубил, ти си победен,
светът без цветове за теб остава...
Не искаш и да знаеш, че е ден,
липите аромат, че разпиляват.
До болка празно могат да звучат
словата на приятелите стари,
които се опитват да гасят
горящите в сърцето ти пожари.
От думи няма смисъл. Те горчат,
дори с добро, когато се изричат...
Днес вярваш, че човекът е богат,
когато е обичан и обича.
Не искаш да достига ничий глас
до мъката, дълбоко в тебе скрита,
освен един - познат от онзи час,
във който си се носил към звездите.
Но вслушай се в дървесните листа
и в шепота на вятъра крайбрежен...
Не си отива всъщност любовта
и не умира... Тя е неизбежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...