Понякога е тежко и боли, понякога светът край теб се срива, умират с писък твоите мечти и облак черен слънцето покрива. Любов загубил, ти си победен, светът без цветове за теб остава... Не искаш и да знаеш, че е ден, липите аромат, че разпиляват. До болка празно могат да звучат словата на приятелите стари, които се опитват да гасят горящите в сърцето ти пожари. От думи няма смисъл. Те горчат, дори с добро, когато се изричат... Днес вярваш, че човекът е богат, когато е обичан и обича. Не искаш да достига ничий глас до мъката, дълбоко в тебе скрита, освен един - познат от онзи час, във който си се носил към звездите. Но вслушай се в дървесните листа и в шепота на вятъра крайбрежен... Не си отива всъщност любовта и не умира... Тя е неизбежност.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
И аз те прегръщам!
Някой коментира, и така го открих, а как не съм го чела досега...