Понякога съм толкова изгубена в себе си,

че коя съм и къде отивам са хикс и игрек

в сложна система от космически уравнения.

Спускам се  към подземието на първия атом

от материята на поредното си тяло

и попадам на планетата на Малкия принц.

Там  съм вързала вместо овца - превантивния страх

за колчето на моето снизхождение.

Изкачвам миг след миг по скалата на времето

охлузила до кръв духа си,

но гоня върха,който ще се превърне

в  пропаст между цепнатините,

докато шеметно летя през светкавични бури.

Чувам как ечат свлачищата от спомени,

докато главата ми е действуващ вулкан

от феромони и допамин.

Аз се прекланям пред духовната вивисекция

защото откривам в кръвта си нанос от пясък,

в ума си птица, а в сърцето си - цвете.

Толкова е хубаво да съм изгубена,

защото следва търсене и намиране...