Apr 10, 2014, 11:11 AM

Изгубвам се, за да се намеря...

570 1 0

 

Понякога съм толкова изгубена в себе си,

че коя съм и къде отивам са хикс и игрек

в сложна система от космически уравнения.

Спускам се  към подземието на първия атом

от материята на поредното си тяло

и попадам на планетата на Малкия принц.

Там  съм вързала вместо овца - превантивния страх

за колчето на моето снизхождение.

Изкачвам миг след миг по скалата на времето

охлузила до кръв духа си,

но гоня върха,който ще се превърне

в  пропаст между цепнатините,

докато шеметно летя през светкавични бури.

Чувам как ечат свлачищата от спомени,

докато главата ми е действуващ вулкан

от феромони и допамин.

Аз се прекланям пред духовната вивисекция

защото откривам в кръвта си нанос от пясък,

в ума си птица, а в сърцето си - цвете.

Толкова е хубаво да съм изгубена,

защото следва търсене и намиране...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...