Изход
Нощта е толкова красива
и мрак, обгърнат с тишина се спуска вън.
Седя и мисля, но изход не намирам,
макар, седейки тук от часове -
за нещото, което ме убива!
Едва ли някой ще ме разбере?
И чуствам, изход има -
аз знам, там нейде има път,
но този страх в душата ми ме спира.
И отново връщам се назад!
Не искам пак да страдам,
но теб те има и не си до мен.
Поглеждам тъмнината вън -
тъй светло е в сравнение със мрака във душата.
А с теб загубих светлината...
Oнази светлина обаче,
която ти ми бе дарил.
Но аз ще си запаля свещ!
Макар изкуствен, пламък в мене ще проблесне
и ще стопли замръзналото ми сърце.
Някой ден... аз не губя вяра.
И този ден навярно наближава -
виждам светлинка в тунела.
От нея много малко ме отделя
и може даже да я стигна.
И мисля аз, но изход не откривам,
това не значи, че го няма.
Нощта е моя, тишината и покоя,
сънят избяга - да се спася, отчаяно
се МОЛЯ!!!
2001 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Все права защищены
