Нощта е толкова красива
и мрак, обгърнат с тишина се спуска вън.
Седя и мисля, но изход не намирам,
макар, седейки тук от часове -
за нещото, което ме убива!
Едва ли някой ще ме разбере?
И чуствам, изход има -
аз знам, там нейде има път,
но този страх в душата ми ме спира.
И отново връщам се назад!
Не искам пак да страдам,
но теб те има и не си до мен. ...