Изход
Нощта е толкова красива
и мрак, обгърнат с тишина се спуска вън.
Седя и мисля, но изход не намирам,
макар, седейки тук от часове -
за нещото, което ме убива!
Едва ли някой ще ме разбере?
И чуствам, изход има -
аз знам, там нейде има път,
но този страх в душата ми ме спира.
И отново връщам се назад!
Не искам пак да страдам,
но теб те има и не си до мен.
Поглеждам тъмнината вън -
тъй светло е в сравнение със мрака във душата.
А с теб загубих светлината...
Oнази светлина обаче,
която ти ми бе дарил.
Но аз ще си запаля свещ!
Макар изкуствен, пламък в мене ще проблесне
и ще стопли замръзналото ми сърце.
Някой ден... аз не губя вяра.
И този ден навярно наближава -
виждам светлинка в тунела.
От нея много малко ме отделя
и може даже да я стигна.
И мисля аз, но изход не откривам,
това не значи, че го няма.
Нощта е моя, тишината и покоя,
сънят избяга - да се спася, отчаяно
се МОЛЯ!!!
2001 г.
© Наталия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Никой ли не видя кога е написано не мога да разбера???Кви са тия коментари,кво е тва нещо???Стиха обаче ми хареса!Поздрави,Наталия
-
Ще се спасиш! Или по-скоро някой ще те спаси, вярвай! Сещам се за един стих на Ивайло Вълчев:
"Знам тя обича да вярва,
че любовта й ще ме спаси,
знам тя единствена вижда
ангела в мене, не дявола."
И с всеки е така - независимо дали е Тя или Той... -
''И чуствам, изход има...''
Разбира се,че има изход,мила!Ти си толкова млада и хубаваПри изхода със сигурност те чака някой невероятен човек!
Поздрави за стихчето
-
Много хубав стих,Натали!Поздрав!
-
Тъжно...и хубаво...!
с обич, Наталия.Винаги има надежда.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
