5 дек. 2012 г., 17:47
Усмихвам си плача. Простирам калните
пътеки, по които съм вървял.
Посипвам ги с обелките от ябълки,
които аз дори не съм изял.
Те бяха хубави и сочни – за прасетата.
За мене беше всеки плод изгнил.
Не чакам времената за вендета.
Преди да дойдат, всичко съм простил.
Не искам да затъвам в безразличия.
Не ща прегръдки от ръце във кал.
Във време, дето всеки знае всичко,
аз още себе си не съм познал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация