mspasov29 (Мартин Спасов) 5 декември 2012 г., 17:47 ч.

Изкаляно стихотворение 

1299 2 16

Усмихвам си плача. Простирам калните
пътеки, по които съм вървял.
Посипвам ги с обелките от ябълки,
които аз дори не съм изял.
Те бяха хубави и сочни – за прасетата.
За мене беше всеки плод изгнил.
Не чакам времената за вендета.
Преди да дойдат, всичко съм простил.
Не искам да затъвам в безразличия.
Не ща прегръдки от ръце във кал.

Във време, дето всеки знае всичко,
аз още себе си не съм познал.
Все същите пътеки са за тръгване.
И трябва да вървя, дори и сам.
Че всяка стъпка в кал изплисква мъдрост.
А още толкова неща не знам...

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров) Все същите пътеки са за тръгване.
    И трябва да вървя, дори и сам.
    Че всяка стъпка в кал изплисква мъдрост.
    А още толкова неща не знам...
  • hapka-kapka (Десислава Вълова) Съвършено писане!
  • rosy88 (Росица Младенова) "Не искам да затъвам в безразличия.
    Не ща прегръдки от ръце във кал.
    Във време, дето всеки знае всичко,
    аз още себе си не съм познал."

    Приветствам позицията ти!
  • Burns (Гаврил) Много дълбоко и стойностно!
    Страхотно балансирано и изпипано!
  • Eia (Росица Танчева) Браво!
  • Katriona (Кети Рашева) Хубаво. Мъдро. Това за ябълките и свинете особено ми хареса!
  • sisi6571 (Светла Илиева) Много мъдрост и сила за млад човек! Дано скоро се отърсите от калта!! Поздравления!!
  • AURA- (Аура) "Във време, дето всеки знае всичко,
    аз още себе си не съм познал." !
  • koli4a (Никола Апостолов) Силно и с философски мъдрости, Мартине!Поздравление!
    Привет от мен!
  • ВаняИ (Ваня Иванова) Браво!!!Поздрав!
  • rozza (Радка Миндова) Много е хубаво!
  • Anita765 (Ани Монева) "Във време, дето всеки знае всичко,
    аз още себе си не съм познал."
    ...
    "Че всяка стъпка в кал изплисква мъдрост.
    А още толкова неща не знам... "

    Откровено стихотворение, плод на чувства.
    Не само калта разплисква мъдрост обаче...
    И този път (не се сърди), ако не беше ника ти, нямаше да позная, че думите са твои. Може би е трябвало да не приличат на всички останали. Но пък искреността им компенсира мъничко това.
  • absent (Наташа Биразова) Интересни метафори и поетичен размисъл. Аз знам, че нищо не знам, е казал още Сократ. Поздравления за хубавия стих!
  • zefpet (Илко Карайчев) !!!
  • oksimoron (Христов) !!
  • toxin (Таня Донова) Много силно стихотворение, Марти, и много майсторски написано! Харесвам поезията ти, талантлив си много!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.