22 мар. 2011 г., 23:02

Изкусител

1.2K 0 1

Седем сутринта е. Отворих своите очи,

"Ах, успах се." - казах си.

"Да измия лицето,

да се облека,

кафето да изпия -

трябва да вървя" -

си мислех аз.


Огледах се - до мен бе ти!

Да те оставя сам сега,

знаеш, някак не върви.


Погледът ти пак ме изкушава,

да остана в леглото си, до теб,

ме призовава.


...

Прегръщаш ме,

а аз, потънала в нежност,

времето забравих.

Ти до мен си,

аз - до тебе.

Всичко друго може да почака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...