Mar 22, 2011, 11:02 PM

Изкусител

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Седем сутринта е. Отворих своите очи,

"Ах, успах се." - казах си.

"Да измия лицето,

да се облека,

кафето да изпия -

трябва да вървя" -

си мислех аз.


Огледах се - до мен бе ти!

Да те оставя сам сега,

знаеш, някак не върви.


Погледът ти пак ме изкушава,

да остана в леглото си, до теб,

ме призовава.


...

Прегръщаш ме,

а аз, потънала в нежност,

времето забравих.

Ти до мен си,

аз - до тебе.

Всичко друго може да почака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...