Седем сутринта е. Отворих своите очи,

"Ах, успах се." - казах си.

"Да измия лицето,

да се облека,

кафето да изпия -

трябва да вървя" -

си мислех аз.

Огледах се - до мен бе ти!

Да те оставя сам сега,

знаеш, някак не върви.

Погледът ти пак ме изкушава,

да остана в леглото си, до теб,

ме призовава.

...

Прегръщаш ме,

а аз, потънала в нежност,

времето забравих.

Ти до мен си,

аз - до тебе.

Всичко друго може да почака...