Изкусител
1.2K
0
1
Седем сутринта е. Отворих своите очи,
"Ах, успах се." - казах си.
"Да измия лицето,
да се облека,
кафето да изпия -
трябва да вървя" -
си мислех аз.
Огледах се - до мен бе ти!
Да те оставя сам сега,
знаеш, някак не върви.
Погледът ти пак ме изкушава,
да остана в леглото си, до теб,
ме призовава.
...
Прегръщаш ме,
а аз, потънала в нежност,
времето забравих.
Ти до мен си,
аз - до тебе.
Всичко друго може да почака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
