14 окт. 2007 г., 18:02

Изкуствен свят

863 0 6
В гора от мраморни дървета,
сред трева от злато и кристал,
растат каменни лалета,
сякаш майстор с любов ги изковал.
В отдавна забравено море,
с вълни, застинали от векове,
русалка пее с глас вълшебен,
но на кого ли е потребен?
В свят от болка и лъжи,
сред кули каменни
и лабиринти от сълзи,
душата лута се, а сърцето безпомощно кърви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш страхотен талант !
  • Мерси!
  • сред трева от злато и кристал,
    растат каменни лалета,
    сякаш майстор с любов ги изковал.
    ..........
    русалка пее с глас вълшебен...

    Сам казваш, че света е прекрасен.
    Рисуваш го за нас,
    а ти сам сякаш не искаш да го виждаш.

    Хубаво пишеш!!!
    Поздрав*
  • прекрасен стих, силен финал ,какво повече да искам!Благодаря за споделянето му!
  • супер поздрави

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....