14 окт. 2007 г., 18:02

Изкуствен свят

866 0 6
В гора от мраморни дървета,
сред трева от злато и кристал,
растат каменни лалета,
сякаш майстор с любов ги изковал.
В отдавна забравено море,
с вълни, застинали от векове,
русалка пее с глас вълшебен,
но на кого ли е потребен?
В свят от болка и лъжи,
сред кули каменни
и лабиринти от сълзи,
душата лута се, а сърцето безпомощно кърви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш страхотен талант !
  • Мерси!
  • сред трева от злато и кристал,
    растат каменни лалета,
    сякаш майстор с любов ги изковал.
    ..........
    русалка пее с глас вълшебен...

    Сам казваш, че света е прекрасен.
    Рисуваш го за нас,
    а ти сам сякаш не искаш да го виждаш.

    Хубаво пишеш!!!
    Поздрав*
  • прекрасен стих, силен финал ,какво повече да искам!Благодаря за споделянето му!
  • супер поздрави

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...