14.10.2007 г., 18:02

Изкуствен свят

858 0 6
В гора от мраморни дървета,
сред трева от злато и кристал,
растат каменни лалета,
сякаш майстор с любов ги изковал.
В отдавна забравено море,
с вълни, застинали от векове,
русалка пее с глас вълшебен,
но на кого ли е потребен?
В свят от болка и лъжи,
сред кули каменни
и лабиринти от сълзи,
душата лута се, а сърцето безпомощно кърви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш страхотен талант !
  • Мерси!
  • сред трева от злато и кристал,
    растат каменни лалета,
    сякаш майстор с любов ги изковал.
    ..........
    русалка пее с глас вълшебен...

    Сам казваш, че света е прекрасен.
    Рисуваш го за нас,
    а ти сам сякаш не искаш да го виждаш.

    Хубаво пишеш!!!
    Поздрав*
  • прекрасен стих, силен финал ,какво повече да искам!Благодаря за споделянето му!
  • супер поздрави

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...