28 дек. 2016 г., 23:38

Изкуствено

400 0 0

Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,

зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.

Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –

ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.

 

Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща?

 

Обобщен човешкият опит – през призма и сноп светлина.

Възприет широко и в цялост – гарант за личност без бели петна.

Усвоен природният свят – в хармония с наш'та земя.

Преобразуваща сила могъща – сплав и чук в човешка ръка.

 

Изкуството…            Нека го има днес и сега !

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...