28 дек. 2016 г., 23:38

Изкуствено

402 0 0

Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,

зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.

Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –

ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.

 

Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща?

 

Обобщен човешкият опит – през призма и сноп светлина.

Възприет широко и в цялост – гарант за личност без бели петна.

Усвоен природният свят – в хармония с наш'та земя.

Преобразуваща сила могъща – сплав и чук в човешка ръка.

 

Изкуството…            Нека го има днес и сега !

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...