Dec 28, 2016, 11:38 PM

Изкуствено

393 0 0

Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,

зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.

Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –

ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.

 

Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща?

 

Обобщен човешкият опит – през призма и сноп светлина.

Възприет широко и в цялост – гарант за личност без бели петна.

Усвоен природният свят – в хармония с наш'та земя.

Преобразуваща сила могъща – сплав и чук в човешка ръка.

 

Изкуството…            Нека го има днес и сега !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...