Dec 28, 2016, 11:38 PM

Изкуствено

394 0 0

Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,

зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.

Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –

ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.

 

Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща?

 

Обобщен човешкият опит – през призма и сноп светлина.

Възприет широко и в цялост – гарант за личност без бели петна.

Усвоен природният свят – в хармония с наш'та земя.

Преобразуваща сила могъща – сплав и чук в човешка ръка.

 

Изкуството…            Нека го има днес и сега !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...