Изкуство без чувство
Да не чувстваш нищо,
е изкуство, за да го владееш,
трябва да си без сърце.
Моето отдавна го няма,
то остана там, в твойте ръце.
Помня нощта, в която ти го подарих,
но забравих причината и се чудя защо...
Няма значение, вече се промених.
Не ми трябва сега, просто няма за кого.
Помня как преди за теб туптеше
веселият ритъм, ускореният пулс.
но в момента нищо не е както беше
и сега този ритъм превърна се в тъжен блус.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Попов Все права защищены
поздрави !
