Да не чувстваш нищо,
е изкуство, за да го владееш,
трябва да си без сърце.
Моето отдавна го няма,
то остана там, в твойте ръце.
Помня нощта, в която ти го подарих,
но забравих причината и се чудя защо...
Няма значение, вече се промених.
Не ми трябва сега, просто няма за кого.
Помня как преди за теб туптеше
веселият ритъм, ускореният пулс.
но в момента нищо не е както беше
и сега този ритъм превърна се в тъжен блус.
© Борислав Попов All rights reserved.
поздрави !
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
