Да не чувстваш нищо,
е изкуство, за да го владееш,
трябва да си без сърце.
Моето отдавна го няма,
то остана там, в твойте ръце.
Помня нощта, в която ти го подарих,
но забравих причината и се чудя защо...
Няма значение, вече се промених.
Не ми трябва сега, просто няма за кого.
Помня как преди за теб туптеше
веселият ритъм, ускореният пулс.
но в момента нищо не е както беше
и сега този ритъм превърна се в тъжен блус.
© Борислав Попов All rights reserved.
поздрави !
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
