7 авг. 2006 г., 09:41

Изкуството да бъда непукист

2.7K 1 15
Бях бюро жалби толкова години...
Изслушвах ги... Помагах от сърце...
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде...

Раздавах се на този и на онзи...
Помагах със съчувствие, с пари...
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:"Как си ти?"

Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака...
И дупките в сърцата им запушвах...
Бях канара...Сега съм низина...

Не се оплаквам...Тъй в живота случих...
Дали съм луда или хуманист?
Така и до сега не го научих
изкуството да бъда непукист...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По-добре не бих могла да кажа това,което чувствам понякога! Страхотна си
  • Позитивната насоченост е полезна за здравето.
  • За жалост не се научава, Гери. Засягаш важни теми и си си изградила интересен стил на писане. Но стиха ти не ме ободри, дори напротив. Браво, Гери.
  • Хубаво!Поздрав от мен!Хенри
  • Ако беше научила изкуството да си непукист, как щеше да радваш всички ни с невероятно истинските си стихове!? Остани такава! Поздравче

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...