7.08.2006 г., 9:41

Изкуството да бъда непукист

Поезия

2.7K 1 15

Бях бюро жалби толкова години...
Изслушвах ги... Помагах от сърце...
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде...

Раздавах се на този и на онзи...
Помагах със съчувствие, с пари...
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:"Как си ти?"

Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака...
И дупките в сърцата им запушвах...
Бях канара...Сега съм низина...

Не се оплаквам...Тъй в живота случих...
Дали съм луда или хуманист?
Така и до сега не го научих
изкуството да бъда непукист...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

slabichkata (Михаела Петрова)

По-добре не бих могла да кажа това,което чувствам понякога! Страхотна си

2009-05-08T22:46:41+03:00
lozo (Лозан Митранов)

Позитивната насоченост е полезна за здравето.

2007-03-14T13:37:17+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

За жалост не се научава, Гери. Засягаш важни теми и си си изградила интересен стил на писане. Но стиха ти не ме ободри, дори напротив. Браво, Гери.

2006-08-07T22:04:22+03:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Хубаво!Поздрав от мен!Хенри

2006-08-07T19:27:06+03:00
GG (Виржиния)

Ако беше научила изкуството да си непукист, как щеше да радваш всички ни с невероятно истинските си стихове!? Остани такава! Поздравче

2006-08-07T18:15:39+03:00