Бях бюро жалби толкова години...
Изслушвах ги... Помагах от сърце...
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде...
Раздавах се на този и на онзи...
Помагах със съчувствие, с пари...
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:"Как си ти?"
Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака...
И дупките в сърцата им запушвах...
Бях канара...Сега съм низина... ...