7 ago 2006, 9:41

Изкуството да бъда непукист

  Poesía
2.7K 1 15
Бях бюро жалби толкова години...
Изслушвах ги... Помагах от сърце...
Нещастниците с купища причини
от времето ми всеки да краде...

Раздавах се на този и на онзи...
Помагах със съчувствие, с пари...
С мен водеха безкрайни монолози,
без никой да попита:"Как си ти?"

Парченца от душата си отчупвах,
да ги изправя всички на крака...
И дупките в сърцата им запушвах...
Бях канара...Сега съм низина...

Не се оплаквам...Тъй в живота случих...
Дали съм луда или хуманист?
Така и до сега не го научих
изкуството да бъда непукист...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-добре не бих могла да кажа това,което чувствам понякога! Страхотна си
  • Позитивната насоченост е полезна за здравето.
  • За жалост не се научава, Гери. Засягаш важни теми и си си изградила интересен стил на писане. Но стиха ти не ме ободри, дори напротив. Браво, Гери.
  • Хубаво!Поздрав от мен!Хенри
  • Ако беше научила изкуството да си непукист, как щеше да радваш всички ни с невероятно истинските си стихове!? Остани такава! Поздравче

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...