5 мая 2012 г., 15:57

Изкуството да бъдеш изкуствен

676 0 0

Тези лъжи и любов зад гърба ми 

не болят тъй, както на мен ми се иска.

Те са красиви, но само на думи,

с тях нямаше как да съм щастлива.

 

Цялата злоба и завист зад мене

само ме кара да се усмихвам.

Не че ме мразят, но в минало време

исках да бъда от всички различна.

 

Тази картинка, която описвам 

без бои, само с думи измислени,

мога да я изстрадам и да я забравям,

само душата ми да беше чиста...

 

Всичките вие сте много фалшиви,

живеете сякаш в измислена приказка,

обичате, мразите, всичко е криво

и после представите някак размиват се.

 

А аз какво да направя- свършено вече,

разочарованието даже предвкусвам...

И по-добре се пазете далече,

това е изкуството да бъдеш изкуствен. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...