5.05.2012 г., 15:57

Изкуството да бъдеш изкуствен

678 0 0

Тези лъжи и любов зад гърба ми 

не болят тъй, както на мен ми се иска.

Те са красиви, но само на думи,

с тях нямаше как да съм щастлива.

 

Цялата злоба и завист зад мене

само ме кара да се усмихвам.

Не че ме мразят, но в минало време

исках да бъда от всички различна.

 

Тази картинка, която описвам 

без бои, само с думи измислени,

мога да я изстрадам и да я забравям,

само душата ми да беше чиста...

 

Всичките вие сте много фалшиви,

живеете сякаш в измислена приказка,

обичате, мразите, всичко е криво

и после представите някак размиват се.

 

А аз какво да направя- свършено вече,

разочарованието даже предвкусвам...

И по-добре се пазете далече,

това е изкуството да бъдеш изкуствен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...