5.05.2012 г., 15:57

Изкуството да бъдеш изкуствен

675 0 0

Тези лъжи и любов зад гърба ми 

не болят тъй, както на мен ми се иска.

Те са красиви, но само на думи,

с тях нямаше как да съм щастлива.

 

Цялата злоба и завист зад мене

само ме кара да се усмихвам.

Не че ме мразят, но в минало време

исках да бъда от всички различна.

 

Тази картинка, която описвам 

без бои, само с думи измислени,

мога да я изстрадам и да я забравям,

само душата ми да беше чиста...

 

Всичките вие сте много фалшиви,

живеете сякаш в измислена приказка,

обичате, мразите, всичко е криво

и после представите някак размиват се.

 

А аз какво да направя- свършено вече,

разочарованието даже предвкусвам...

И по-добре се пазете далече,

това е изкуството да бъдеш изкуствен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...