24 сент. 2020 г., 19:57

Изкуствуто е вечно, нема страшно

668 0 10

Един пуйет извади си молива

и каза "Най-гулем е моя..."

съблече ризата кирлива

и написа десет метрова балада. 

 

Прибави още сто миниатюри

с японски вкус, на име хуйку, 

и тръгна с Ганьовски путури

към издателството. Абе, байко, 

къде тръгнал си, къф е келипира?

От пуйезия не мой са рани... 

Една книжка струва малка бира

и половин кило банани...

И пак никой не го боли, батка, 

че муливо ти е най-гулем!...

Пуйет в България е синоним на шматка, 

а пък в съседна Турция е баш серсем... 

 

Не верва, верваш, все едно -

Е, аку много сакаш, и ша издадеш, 

но проблемчето ти е едно, 

домът си трябва ти да продадеш...

 

И когато веке са завиваш със 'артия,

а под главата, книга да поставяш, 

ще разбереш, че пуйезията е стихия, 

но от нея... може и  да страдаш... 

 

Па верно, мой ти е гулем мулива, 

но това за порното е май по-важно...

И късмет, недей унива, 

изкуствуто е вечно, нема страшно!...

 

09.01.2016.

 

Георги Каменов 

 

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси" :0))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно си се изразила, Смути, мерсаж 😊
  • Ама важно е поезия да има, то и парите са хартия - днес ги има, утре не
    Аферим, Георги!
  • Така е, Пепи, колко може да страда човек? Ми, докато е жив, поне в този живот 😋
    Адаш, много си прав! Точно изкуството е нишката, която минава през историята, защото то може да разказва.
    Благодаря сърдечно и на двамата.
  • Вечно е - защото оцелява. Дори прачовеците са рисували и разказвали.
    Днешните ПРОТОчовеци...
    Абе, може и те да надникнат във вечността.
    Хубаво!
  • Изкуството е вечно, страданието е преходно!
    Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...