24.09.2020 г., 19:57

Изкуствуто е вечно, нема страшно

666 0 10

Един пуйет извади си молива

и каза "Най-гулем е моя..."

съблече ризата кирлива

и написа десет метрова балада. 

 

Прибави още сто миниатюри

с японски вкус, на име хуйку, 

и тръгна с Ганьовски путури

към издателството. Абе, байко, 

къде тръгнал си, къф е келипира?

От пуйезия не мой са рани... 

Една книжка струва малка бира

и половин кило банани...

И пак никой не го боли, батка, 

че муливо ти е най-гулем!...

Пуйет в България е синоним на шматка, 

а пък в съседна Турция е баш серсем... 

 

Не верва, верваш, все едно -

Е, аку много сакаш, и ша издадеш, 

но проблемчето ти е едно, 

домът си трябва ти да продадеш...

 

И когато веке са завиваш със 'артия,

а под главата, книга да поставяш, 

ще разбереш, че пуйезията е стихия, 

но от нея... може и  да страдаш... 

 

Па верно, мой ти е гулем мулива, 

но това за порното е май по-важно...

И късмет, недей унива, 

изкуствуто е вечно, нема страшно!...

 

09.01.2016.

 

Георги Каменов 

 

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси" :0))

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно си се изразила, Смути, мерсаж 😊
  • Ама важно е поезия да има, то и парите са хартия - днес ги има, утре не
    Аферим, Георги!
  • Така е, Пепи, колко може да страда човек? Ми, докато е жив, поне в този живот 😋
    Адаш, много си прав! Точно изкуството е нишката, която минава през историята, защото то може да разказва.
    Благодаря сърдечно и на двамата.
  • Вечно е - защото оцелява. Дори прачовеците са рисували и разказвали.
    Днешните ПРОТОчовеци...
    Абе, може и те да надникнат във вечността.
    Хубаво!
  • Изкуството е вечно, страданието е преходно!
    Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...