20 янв. 2009 г., 11:02

Изкълвани мигове

864 0 10
 

Изкълвани мигове

              " Това, което продаваш - те купува."      

     

       Кокошката в часовника

кълве секундите.         

       Кълве ги с ненаситно

постоянство.

         И времето изчезва във абсурда,

превзел междучовешкото

пространство.

 

        Така приема вид на календар,

обесен

срещу тебе, на стената.

       Животът ти,

подготвен за пазар,

е подреден

по месеци и дати.

 

        С рождения ти ден,

търгът е почнал.

Кога ще свърши -

даже Бог гадае.

        А ти се мъчиш,

с педантична точност,

цената си - реалната

да знаеш.

 

       И все не можеш

да пресметнеш всичко.

        Опитваш  да залагаш,

сам на себе си.

        Разбираш след това,

че няма смисъл.

         Търгът е таен -

всички срещу тебе са.

         ... 

        Останал си без дъх,

но пак не спираш. 

        Печалбата

е крайната ти гара.

        А купувачът

гледа ти сеира,

законспириран

вътре - в календара.

 

         Кокошката

в часовника -

кълве секундите.

И няма нищо -

нищичко абсурдно.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...