3 окт. 2011 г., 06:00

Излет 

  Поэзия » Пейзажная
488 0 6

 

 

Гората с връхчетата гони

да стигне синьото небе,

а гъсталак зелени клони

във дебрите си ме зове.

 

Тук птичи крясък ме здрависва,

че днес свободен съм човек

навлязъл в зоната лъчиста

от дим и шум да търся лек.

 

Аз следвам бързите копита

в пътеката, към онзи връх,

криле орлови дето вихрят

в долини шеметния лъх.

 

И хлорофилът, таз позлата

от багрите на есента

се вливат в паметната дата,

във ритъма на песента. 

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??