3.10.2011 г., 6:00 ч.

Излет 

  Поезия » Пейзажна
483 0 6

 

 

Гората с връхчетата гони

да стигне синьото небе,

а гъсталак зелени клони

във дебрите си ме зове.

 

Тук птичи крясък ме здрависва,

че днес свободен съм човек

навлязъл в зоната лъчиста

от дим и шум да търся лек.

 

Аз следвам бързите копита

в пътеката, към онзи връх,

криле орлови дето вихрят

в долини шеметния лъх.

 

И хлорофилът, таз позлата

от багрите на есента

се вливат в паметната дата,

във ритъма на песента. 

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??