Излет
Гората с връхчетата гони
да стигне синьото небе,
а гъсталак зелени клони
във дебрите си ме зове.
Тук птичи крясък ме здрависва,
че днес свободен съм човек
навлязъл в зоната лъчиста
от дим и шум да търся лек.
Аз следвам бързите копита
в пътеката, към онзи връх,
криле орлови дето вихрят
в долини шеметния лъх.
И хлорофилът, таз позлата
от багрите на есента
се вливат в паметната дата,
във ритъма на песента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
