10 сент. 2006 г., 13:02

ИЗЛИШЕН

887 0 6

 

 

Не спадам към поетичната задруга,

а и нямам си работа друга

и реших себе си да попитам:

Кога човек е излишен –

ако не живее сред склад от вещи

или постът му не го прави „всевишен”?

Някъде вече бе написано от мен,

че човек е от и за обич роден,

че ние се раждаме на света,

за да ни докосне любовта.

Извинявайте, че се цитирам аз,

но позволено е, вярвам, в този час.

Ако разбереш, че за някого си превърнат в излишен

всичко останало не те превръща във възвишен.

Без значение какъв и откъде си родом

своя избор на мъж направи, дори

той да е „На света завинаги сбогом!”.

Защото, може би, ще й донесе облекчение

щом за нея ти си отдавна в забвение.

Спомних си тук легендата стара

за онзи непокорен моряк,

обичащ света, свободата

и живеещ по правила свои, а не тези от Бога:

Той ще намери своя вечен покой,

ако някоя го толкова силно обикне,

на колкото е способен самият той!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна тема! Поздрав за хубавия стих!
  • И в този стих си много реален. Харесваш ми!
  • Много интересно стихотворение.Приятен сюжет.Толкоз!
    Не мисля, че човек е роден за да се харесва на всички, и особено на някого.Не мисля, че ако някой си позволи да не те харесва трябва да се гътнеш, защото жалко за останалите 1000, които те харесват.Не мисля ,че упорито трябва да търсиш обич там където я няма.Обич се търси там, където може да се намери.
  • За жалост често случва се така.
    Живота много странно е устроен:
    жесток и труден е и няма правила.
    Ала излишен ако там си,ти спокоен
    огледай се и много скоро ще съзреш,
    че някой там,те чака в далечината
    тръгни,стигни,и ако от себе си дадеш
    ще сетиш щастие и топлина в душата.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей!Текстът ти ме замисли.
    Ние сякаш даваме колкото и каквото имаме...и получаваме,колкото и каквото сме дали...
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...