Sep 10, 2006, 1:02 PM

ИЗЛИШЕН

  Poetry
885 0 6

 

 

Не спадам към поетичната задруга,

а и нямам си работа друга

и реших себе си да попитам:

Кога човек е излишен –

ако не живее сред склад от вещи

или постът му не го прави „всевишен”?

Някъде вече бе написано от мен,

че човек е от и за обич роден,

че ние се раждаме на света,

за да ни докосне любовта.

Извинявайте, че се цитирам аз,

но позволено е, вярвам, в този час.

Ако разбереш, че за някого си превърнат в излишен

всичко останало не те превръща във възвишен.

Без значение какъв и откъде си родом

своя избор на мъж направи, дори

той да е „На света завинаги сбогом!”.

Защото, може би, ще й донесе облекчение

щом за нея ти си отдавна в забвение.

Спомних си тук легендата стара

за онзи непокорен моряк,

обичащ света, свободата

и живеещ по правила свои, а не тези от Бога:

Той ще намери своя вечен покой,

ако някоя го толкова силно обикне,

на колкото е способен самият той!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна тема! Поздрав за хубавия стих!
  • И в този стих си много реален. Харесваш ми!
  • Много интересно стихотворение.Приятен сюжет.Толкоз!
    Не мисля, че човек е роден за да се харесва на всички, и особено на някого.Не мисля, че ако някой си позволи да не те харесва трябва да се гътнеш, защото жалко за останалите 1000, които те харесват.Не мисля ,че упорито трябва да търсиш обич там където я няма.Обич се търси там, където може да се намери.
  • За жалост често случва се така.
    Живота много странно е устроен:
    жесток и труден е и няма правила.
    Ала излишен ако там си,ти спокоен
    огледай се и много скоро ще съзреш,
    че някой там,те чака в далечината
    тръгни,стигни,и ако от себе си дадеш
    ще сетиш щастие и топлина в душата.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей!Текстът ти ме замисли.
    Ние сякаш даваме колкото и каквото имаме...и получаваме,колкото и каквото сме дали...
    Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...