Sep 10, 2006, 1:02 PM

ИЗЛИШЕН

  Poetry
880 0 6

 

 

Не спадам към поетичната задруга,

а и нямам си работа друга

и реших себе си да попитам:

Кога човек е излишен –

ако не живее сред склад от вещи

или постът му не го прави „всевишен”?

Някъде вече бе написано от мен,

че човек е от и за обич роден,

че ние се раждаме на света,

за да ни докосне любовта.

Извинявайте, че се цитирам аз,

но позволено е, вярвам, в този час.

Ако разбереш, че за някого си превърнат в излишен

всичко останало не те превръща във възвишен.

Без значение какъв и откъде си родом

своя избор на мъж направи, дори

той да е „На света завинаги сбогом!”.

Защото, може би, ще й донесе облекчение

щом за нея ти си отдавна в забвение.

Спомних си тук легендата стара

за онзи непокорен моряк,

обичащ света, свободата

и живеещ по правила свои, а не тези от Бога:

Той ще намери своя вечен покой,

ако някоя го толкова силно обикне,

на колкото е способен самият той!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересна тема! Поздрав за хубавия стих!
  • И в този стих си много реален. Харесваш ми!
  • Много интересно стихотворение.Приятен сюжет.Толкоз!
    Не мисля, че човек е роден за да се харесва на всички, и особено на някого.Не мисля, че ако някой си позволи да не те харесва трябва да се гътнеш, защото жалко за останалите 1000, които те харесват.Не мисля ,че упорито трябва да търсиш обич там където я няма.Обич се търси там, където може да се намери.
  • За жалост често случва се така.
    Живота много странно е устроен:
    жесток и труден е и няма правила.
    Ала излишен ако там си,ти спокоен
    огледай се и много скоро ще съзреш,
    че някой там,те чака в далечината
    тръгни,стигни,и ако от себе си дадеш
    ще сетиш щастие и топлина в душата.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей!Текстът ти ме замисли.
    Ние сякаш даваме колкото и каквото имаме...и получаваме,колкото и каквото сме дали...
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...