10 sept 2006, 13:02

ИЗЛИШЕН

  Poesía
886 0 6

 

 

Не спадам към поетичната задруга,

а и нямам си работа друга

и реших себе си да попитам:

Кога човек е излишен –

ако не живее сред склад от вещи

или постът му не го прави „всевишен”?

Някъде вече бе написано от мен,

че човек е от и за обич роден,

че ние се раждаме на света,

за да ни докосне любовта.

Извинявайте, че се цитирам аз,

но позволено е, вярвам, в този час.

Ако разбереш, че за някого си превърнат в излишен

всичко останало не те превръща във възвишен.

Без значение какъв и откъде си родом

своя избор на мъж направи, дори

той да е „На света завинаги сбогом!”.

Защото, може би, ще й донесе облекчение

щом за нея ти си отдавна в забвение.

Спомних си тук легендата стара

за онзи непокорен моряк,

обичащ света, свободата

и живеещ по правила свои, а не тези от Бога:

Той ще намери своя вечен покой,

ако някоя го толкова силно обикне,

на колкото е способен самият той!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна тема! Поздрав за хубавия стих!
  • И в този стих си много реален. Харесваш ми!
  • Много интересно стихотворение.Приятен сюжет.Толкоз!
    Не мисля, че човек е роден за да се харесва на всички, и особено на някого.Не мисля, че ако някой си позволи да не те харесва трябва да се гътнеш, защото жалко за останалите 1000, които те харесват.Не мисля ,че упорито трябва да търсиш обич там където я няма.Обич се търси там, където може да се намери.
  • За жалост често случва се така.
    Живота много странно е устроен:
    жесток и труден е и няма правила.
    Ала излишен ако там си,ти спокоен
    огледай се и много скоро ще съзреш,
    че някой там,те чака в далечината
    тръгни,стигни,и ако от себе си дадеш
    ще сетиш щастие и топлина в душата.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей!Текстът ти ме замисли.
    Ние сякаш даваме колкото и каквото имаме...и получаваме,колкото и каквото сме дали...
    Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...